DanceSportBG: Как стана така, че започнахте да танцувате заедно, като се има предвид, че Джули е англичанка, а Луи - холандец?

Джули: Той танцуваше с една друга англичанка...

Луи: Да, но после тя ме изостави заради предишния си партньор и така започна драмата. Маргарет Редмънт (треньорка от Англия) ме свърза с друго английско момиче. Каза, че тя е страхотна и т.н. Което не беше точно така, но пък кой бях аз по това време? Започнахме да танцуваме два месеца преди Блякпул и дори участвахме. Не достигнахме даже до първите 128 при младежи. Беше лош момент. След конкурса обсъдихме представянето си и решихме да опитаме още веднъж. През това време Джули се обадила на Питър [Таунсенд – бел.ред.] и Рууд [Вермей – бел.ред.], търсейки си партньор. Те ми казаха, но аз отказах с мисълта, че ще преодолеем трудностите в двойката. Тогава нямах представа коя е Джули. Тя, заедно с Марк Лънд, беше полуфинaлистка на UK и сред първите 6 в аматьори в Англия. Следващият ни конкурс беше в Червия, Италия и нещата вървяха все по-зле. Ние с партьорката ми се скарахме, родителите ни също, и накрая се разделихме, замервайки се с разни неща.

И така, прибрахме се и се обадих на Джули. Тя беше все още свободна и в рамките на една седмица започнахме.

Джули: Не беше точно така. Ти ми се обади във вторник и в сряда аз вече бях в Холандия. Всъщност, Сами Стопфорд и Питър Таунсенд ни свързаха и уредиха пробата. В началото, всеки две седмици пътувахме ту в Холандия, ту в Англия, но това не беше никак удобно и решихме да останем в Холандия и да тренираме с Рууд.

DanceSportBG: Зад гърба си имате три световни титли – 2 в латиноамериканските танци и една за шоу програми. Как постигнахте това? Повечето хора отговарят на този въпрос с „blood, sweat and tears” [кръв, пот и сълзи – буквален превод от английски], но това сякаш не е достатъчно. Има ли нещо друго, което е също толкова важно?

Луи: Екип! Хора, на които можеш да разчиташ. Спомням си, че през 1994 г. нямахме публика, която да ни подкрепя, но с нас имахме физиотерапевт, треньора ни Рууд, майка ми, която сушеше костюмите и зашиваше нещо, ако се наложи, имахме даже и шофьор. Тези хора бяха на разположение. Рууд беше буквално с нас на паркета.

Джули: Екипът е много важен. Понякога имаш нужда да чувстваш, че някой вярва в теб, имаш нужда някой да ти показва верния път.

Луи: Мисля, че партньорите много често се карат без причина, нещата се натрупват и в един момент си го изкарваш на другия. Даже и ние сме го правили.

DanceSportBG: Да, точно това беше следващият ми въпрос. А вие карате ли се?

Луи: Не се караме много, но също сме имали моменти, в които чашата е преливала.

Джули: Всъщност, първият път, когато се скарахме, беше по време на първата ни тренировка в Англия, в студиото на Майкъл Стилиянос. Там всички се караха, и без да се усетим, ние също започнахме. След известно време се погледнахме и осъзнахме, че това не ни е присъщо, ние не правим така – и спряхме. Дълго след това се смяхме на този случай.

DanceSportBG: Кои са любимите ви конкурси?

Луи: Тези с най-добрите резултати [смее се].

DanceSportBG: Любим латиноамерикански танц?

Луи: Мисля, че ако си оценяван добре на някой танц, той ти става любим. В този контекст, на нас ни казваха, че най-добри танци са ни джайв и пасо, но пък по същия начин харесваме румба – нали точно с нея спечелихме световното в Германия.

DanceSportBG: Любим стандартен танц?

Джули: Танго и куикстеп, защото са бързи и темпераментни.

Луи: Валс! Обожавам валса.

DanceSportBG: Друг вид танци, които сте опитвали?

Джули: Балет, джаз, степ, фламенко.

Луи: В момента пея, но това е друга форма на изразяване в изкуството. Танцувал съм балет. Не го харесвам в чистия му вид, но знам, че от него има полза, защото е в основата на всички танци, така че го ценя. Помага за по-добра стойка, за чистотата на движенията и т.н.

Джули: Също за по-добър контрол. Но това не значи, че трябва да станеш добър балетист.

Луи: Имаме и много неща взаимствани от основната техника на балета, рондето в спортните танци например. Полезно е.

DanceSportBG: А как се забавлявате в свободното си време?

Джули: Нямам много свободно време, но когато имам, го прекарвам с дъщеря си Деми, която е на 2 год. Разхождаме се из разни хубави места и си играем като деца.

Луи: Гледам филми – един от начините да се пренесеш в някаква друга реалност. Също и тичам, но това не е толкова забавно. Макар че, последния път в Бразилия пробягах около 7 мили в Ипанема - Копа Кабана. Почти се разтопих, но беше забавно.

DanceSportBG: Много хора се питат дали няма отново да решите да се състезавате? Какво да очакваме в бъдеще?

Луи: Имам идея за танцово шоу в Холандия от типа на Strictly Come Dancing, но едно са плановете, а друго е това, което ще се случи. Но определено нямаме намерение повече да се състезаваме. Когато на човек много му се танцува не е задължително да го прави непременно на конкурс, има спектакли като Burn The Floor, River Dance например.

Джули: Занапред мисля да вложа всички усилия да помагам на други двойки да се развиват. Да бъда учител и треньор. Определено бих искала да се развивам в тази насока.

Ние всички им пожелаваме успех в техните бъдещи начинания и тайничко се надяваме да имаме отново шанса по някакъв повод да се докоснем до невероятната атмосфера, която създават около себе си – не само на дансинга, а и в обикновения живот, в общуването си с хората!